Българево едно малко райсно кътче

Ако искате да си починете и насладите на хубава гледка, прекрасно настроение и приятни разходки – това е мястото.



Българево е най-близкото място до нос Калиакра. В селището се намира Хотелски комплекс „АРКЕ“ където можете да отседнете. Хотел Акре се намира до центъра на с. Българево (между г. Каварна и нос Калиакра). Хотелът разполага с 13 просторни стаи разпределени в 3 етажа. От втори и трети етаж се открива приятна гледка към зеленината на  селото и морето.



Местността е известна и с мидената си ферма – можете да опитате от специалитетите и в ресторанта ни на брега на морето „Миден ресторант ДЪЛБОКА“.

История

Според преданията селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. То е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. По-късно се заселват цели родове българи от Котленско, Еленско и Ямболско, дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време Добруджа (средата на XIX век). Селото е било назовано Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които растели около голямата чешма в центъра, а по-късно е наречено от турците Гяур сюйчук („гяурско село“).

В селото има 2 забележителни каменни църкви-българска и гръцка.

При избухването на Балканската война 1 човек от Гяур Сюйчук е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В селото живеят потомци и на опълченец от Руско-турската освободителна война, наричал се Емануил Василев, от XII-та опълченска дружина, впоследствие известен като "кмет Манол".

За героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия въвежда румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят "искаме булгарещи, не щем румънещи!" Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко "старейшини" като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в Чикаго. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа отсрочко, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в Солун, където е щабът, и наказан.

Българево има и своя Ботев четник. След Освобождението в Българево е оземлен и се заселва Йордан поп Христов Кършовски, Ботев четник, написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години.

А ето какво пише проф. д-р Божидар Димитров: "Археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и "ески булгар" (стари българи)."

Религии

Населението изповядва православната християнска религия. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като „селото с 2 църкви“ - българска и гръцка.

Икономика

Туризмът, земеделието, дребното занаятчийство и риболовът са основен източник на доходи в селото. То е известно в региона с най-сладките пъпеши и дини, които отглеждат жителите му. За първи път на 20 август 2011 г. е проведен първият по рода си "Празник на пъпеша", който поставя началото на ежегодно честване с много танци, музика, изложби. В последните години село Българево развива своята инфраструктура, увеличавайки предложенията си за престой в много частни квартири и семейни хотели. В близост до селото се намират няколко големи вятърни парка (от които с най-голямо чуждестранно участие от компаниите Mitsubishi, Япония и AES Wind Energy, САЩ), надхвърлящи общо над 100 бр. вятърни генератори. Инвестициите са главно чуждестранни, с българско участие.